4.11.2007 г., 15:12

Предизвиквам тишинатa

1.1K 0 11
 

                              Предизвиквам тишинатa

                   

                    Неподредено е дълбокото ми чувство...

                    Отварям се небрежно, после се разплисквам...

                    И в мен се борят: "трябва" - "искам"...

                    Понякога нехая и се смея,

                    когато съм във ролята на Дулсинея...

                    До непристъпност и жестокост

                    стоят покорство и смиреност...

                    Борбата с мен е най-свирепа...

                    Най-трудната... И търся тишината в мене...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...