4.11.2007 г., 15:12

Предизвиквам тишинатa

1.1K 0 11
 

                              Предизвиквам тишинатa

                   

                    Неподредено е дълбокото ми чувство...

                    Отварям се небрежно, после се разплисквам...

                    И в мен се борят: "трябва" - "искам"...

                    Понякога нехая и се смея,

                    когато съм във ролята на Дулсинея...

                    До непристъпност и жестокост

                    стоят покорство и смиреност...

                    Борбата с мен е най-свирепа...

                    Най-трудната... И търся тишината в мене...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...