4.11.2007 г., 15:12 ч.

Предизвиквам тишинатa 

  Поезия » Философска
853 0 11
 

                              Предизвиквам тишинатa

                   

                    Неподредено е дълбокото ми чувство...

                    Отварям се небрежно, после се разплисквам...

                    И в мен се борят: "трябва" - "искам"...

                    Понякога нехая и се смея,

                    когато съм във ролята на Дулсинея...

                    До непристъпност и жестокост

                    стоят покорство и смиреност...

                    Борбата с мен е най-свирепа...

                    Най-трудната... И търся тишината в мене...

 

© Павлина Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Страхотно, без малко да го пропусна!
    А аз мила до скоро се вживявах в ролята си
    на "Укротяване на опърничевата", не , че и сега
    не ми харесва тази роля!ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!!
  • тихо и красиво...
  • Браво!
  • Много хубав стих, Павлина!
    Поздрави!
  • Чудесно е!
  • Благодаря на всички за хубавите думи!
    Здравей, Седем! Замислих се за играчът и топката... По негова воля - да, но и той не знае до къде би достигнала... Безоблачната синева, достигнала своята тишина, ни предоставя простори... Свободно ли? Ние избираме.
  • Най-трудната...
    ________________________________
    Отново силна тема, pavli. Навлизаш дълбоко в необятна територия.
    Тишината е дъх. Не може да се докосне, но съществува вътре във всеки от нас. И се измерва с единица болка, наречена Живот!
    Как се постига тишината? Тя е съзерцание и често неразбираем е езикът и. И си права, много права. Дали е възможно да обясним с думи необяснимото? Само в мълчание може да бъде чут гласът на душата, но малцина го осъзнават.
    Ще си позволя да ти оставя:
    "Играчът топката търкаля върху зелената трева.
    По неговата воля само тя се премята презглава.
    И никой не ни пита: Колко? Защо? Къде? И докога?
    Едничка истината знае безоблачната синева."
    (33-та от рубаите на Омар Хайям в превод на Йордан Милев!)
    __________________________________________________________
    Удоволствие е да те чета, pavli!
  • Ето от къде тръгва тази цялата неземна тишина

    Много е хубаво Павли!
  • Нека "трябва" и "искам" не се борят,а се превърнат в трябва да искам.
    Поздравления!
  • Обичам тишината в себе си.
    Много е хубаво , мила Павлина.
    С обич.
  • Хубаво е!
Предложения
: ??:??