Не ми се живее така, с безразличие!
Подхвърлена милост, реклама.
Свещички, по Коледа. Тъй, от приличие,
или пък, от кумова срама.
Дали е възможно, по-ниско да паднете?
Кръгът се завърта порочно.
Щом с пасти и "Милка" нахраните гладните,
светци сте. И всичко е точно!
И после все аз съм онази там, лудата,
която не дава ви мира.
Да, Бог се роди, недочакала чудото,
душата човешка умира...
© Надежда Ангелова Все права защищены