17 нояб. 2021 г., 17:17

Предколедно

1.2K 3 11

ПРЕДКОЛЕДНО

/по Смирненски/

 

Ти целия скован от злоба си,

о шумен и разблуден град,

и твойте електрични глобуси

всуе тъй празнично блестят!*

 

 

Две сенки  крачат удължени,

на лунния зрак, със странен маниер

и няма вече кръв във твоите вени

пуст град, потънал в крепа чер.

 

Вървят и пред витрините се спират,

в тоз късен полунощен час

и нещо търсят, сякаш че избират,

и чува се внезапно детски глас.

 

Мамо, мамо, искам таз играчка,

кафявото мече от плат!

не може чедо, нямаме ваксина

и нямаме „зелен сертификат“.

 

Две сенки- малка до голяма,

по леденият тротоар вървят,

а пъстрите неонови реклами,

всуе тъй празнично блестят.

_______________________________

* -,, Братчетата на Гаврош,,

 

Авт. Весо: 17.11.2021

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселин Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добро утро Жени, благодаря ти за присъствието и за коментара. Усмихнат Ден!
  • Скитнице, радвам се, че сме на едно мнение. Зиги, благодаря за оценката. Свободата /според мен/ не е само духовна, но и физическа. Ние хората сме социални същества и когато им отнемат емоцията от свободата на общуване, те се разболяват. Милена, наистина "мирише".... "Където е мършата, там ще се съберат лешоядите-28 Матей ". ДИМО, и на теб благодаря за коментара, наистина някои не мога да мислят. Хора, радвам се че посетихте страничката ми, пазете се и бъдете здрави!
  • Ами с тези сертификати въвеждат нови принуди и робства при положение, че ваксините не спират заразяването с вируса, а и не е ясна каква им е ролята тогава, особено когато се налагат с принуждение, няма да са много ефективни, а за късните им ефекти не е удобно да се говори. Въобще пропаганда и принуда, и обявяване на неваксинираните, или за глупаци, или за виновни за ръста на заравянането като част от новото нормално, което мирише само на нормална лудост.
  • Веселин, пишеш страхотно! Ама съм длъжен да кажа - имайте надежда, хора, ще се оправим. Нека пазим доброто в себе си… аз все още прегръщам близките ми. И едва ли нещо ще ме спре. Свободата, по моето скромно мнение, е вътрешна нагласа (духовна категория повече, отколкото физическа). Ама тъй де, стихът е много хубав, а ти си много талантлив, така че горе главата! И това ще премине! 😉😊
  • Подкрепям те изцяло и за стиха, и за коментарите ти!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...