Ти целия скован от злоба си,
о шумен и разблуден град,
и твойте електрични глобуси
всуе тъй празнично блестят!*
Две сенки крачат удължени,
на лунния зрак, със странен маниер
и няма вече кръв във твоите вени
пуст град, потънал в крепа чер.
Вървят и пред витрините се спират,
в тоз късен полунощен час
и нещо търсят, сякаш че избират,
и чува се внезапно детски глас. ...