17 nov 2021, 17:17

Предколедно

  Poesía
1.2K 3 11

ПРЕДКОЛЕДНО

/по Смирненски/

 

Ти целия скован от злоба си,

о шумен и разблуден град,

и твойте електрични глобуси

всуе тъй празнично блестят!*

 

 

Две сенки  крачат удължени,

на лунния зрак, със странен маниер

и няма вече кръв във твоите вени

пуст град, потънал в крепа чер.

 

Вървят и пред витрините се спират,

в тоз късен полунощен час

и нещо търсят, сякаш че избират,

и чува се внезапно детски глас.

 

Мамо, мамо, искам таз играчка,

кафявото мече от плат!

не може чедо, нямаме ваксина

и нямаме „зелен сертификат“.

 

Две сенки- малка до голяма,

по леденият тротоар вървят,

а пъстрите неонови реклами,

всуе тъй празнично блестят.

_______________________________

* -,, Братчетата на Гаврош,,

 

Авт. Весо: 17.11.2021

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселин Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добро утро Жени, благодаря ти за присъствието и за коментара. Усмихнат Ден!
  • Скитнице, радвам се, че сме на едно мнение. Зиги, благодаря за оценката. Свободата /според мен/ не е само духовна, но и физическа. Ние хората сме социални същества и когато им отнемат емоцията от свободата на общуване, те се разболяват. Милена, наистина "мирише".... "Където е мършата, там ще се съберат лешоядите-28 Матей ". ДИМО, и на теб благодаря за коментара, наистина някои не мога да мислят. Хора, радвам се че посетихте страничката ми, пазете се и бъдете здрави!
  • Ами с тези сертификати въвеждат нови принуди и робства при положение, че ваксините не спират заразяването с вируса, а и не е ясна каква им е ролята тогава, особено когато се налагат с принуждение, няма да са много ефективни, а за късните им ефекти не е удобно да се говори. Въобще пропаганда и принуда, и обявяване на неваксинираните, или за глупаци, или за виновни за ръста на заравянането като част от новото нормално, което мирише само на нормална лудост.
  • Веселин, пишеш страхотно! Ама съм длъжен да кажа - имайте надежда, хора, ще се оправим. Нека пазим доброто в себе си… аз все още прегръщам близките ми. И едва ли нещо ще ме спре. Свободата, по моето скромно мнение, е вътрешна нагласа (духовна категория повече, отколкото физическа). Ама тъй де, стихът е много хубав, а ти си много талантлив, така че горе главата! И това ще премине! 😉😊
  • Подкрепям те изцяло и за стиха, и за коментарите ти!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...