Предкрайно...
Всеки допир с теб е болка,
като въглен ме гори...
та си казвам
"Стига толкова"
"Стига" казвам, но уви...
Все по още малко искам
и така, съвсем сама
сол във раната си сипвам,
после нощ след нощ не спя...
Не тъжи, ще оцелея.
Правила съм го преди.
Пак ще мога да се смея;
радостна да съм дори.
Нищо, че ще си отидеш.
Никога не си бил мой.
Пък и аз далеч ще ида-
дето няма мой,
ни твой.
Да сме двама непознати;
спомени да не личат.
Да сме птици две крилати,
тръгнали по своя път...
И така навред да бродим,
а щом трябва, може би...
пътищата щом обходим,
ще се срещнем аз и ти.
Мой ще си, а твоя - аз...
Нали?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Любимата Все права защищены
