bibsun (Капка Роса)
201 55
25.01.2015 г., 14:18 ч.

Предкрайно... 

  Поезия » Любовна
716 1 2

Всеки допир с теб е болка,
като въглен ме гори...
та си казвам
"Стига толкова"
"Стига" казвам, но уви...
Все по още малко искам
и така, съвсем сама
сол във раната си сипвам,
после нощ след нощ не спя...
Не тъжи, ще оцелея.
Правила съм го преди.
Пак ще мога да се смея;
радостна да съм дори.

 

Нищо, че ще си отидеш.
Никога не си бил мой.
Пък и аз далеч ще ида-
дето няма мой,
ни твой.
Да сме двама непознати;
спомени да не личат.
Да сме птици две крилати,
тръгнали по своя път...
И така навред да бродим,
а щом трябва, може би...
пътищата щом обходим,
ще се срещнем аз и ти.

 

Мой ще си, а твоя - аз...
Нали?

© Капка Роса Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??