Предпролетна тъга
В очакване на пролетта
душата ми ранена е и сама.
И розата на любовта
вехне в болка и тъма.
Дете живота ми нявга освети,
но тя, уви, вече е далеч от мен!
Кой ли грях Бог не ми прости,
дъждът се лее, нощ сменя ден!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Все права защищены