hcs (Георги)
2049 241
Feb 25, 2016, 6:02 PM  

Предпролетна тъга 

  Poetry » Love
433 0 0

В очакване на пролетта

душата ми ранена е и сама.

И розата на любовта

вехне в болка и тъма.

 

Дете живота ми нявга освети,

но тя, уви, вече е далеч от мен!

Кой ли грях Бог не ми прости,

дъждът се лее, нощ сменя ден!

© Георги All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??