Предпролетно
ПРЕД-ПРОЛЕТНО
„Твърде рано е още!” – шепти Февруари
и намръщено гледа снега.
Пролетта е далеч, но ей там минзухарите
се усмихват напук на студа.
А пък аз до прозореца тихо седя
и загърната в шал от мечти
капчиците топящи броя ли броя...
(Стигнах май до хиляда и три).
Чакам онзи сватовник Свети Валентин
календарните дни да откъсне...
Още малко остана! И моят любим
самотата във мен ще прекъсне!
Ще пристъпи с две чаши Любов във ръце
и без дума дори да отрони
ще покани на танц моето плахо сърце
и тъгата от мен ще прогони.
После Март, онзи хамелеонски чаровник,
който сменя си нрава през ден...
Той, разбира се, ще бъде пряк отговорник,
промени ли се климатът в мен.
„Твърде рано е!” – пак Февруари роптае
срещу мислите ми непринудени.
Ах, че скучен е той! Просто още не знае,
че кокичетата са събудени!...
И че всяко дърво чака своето птиче
от далечния път да се върне...
Още малко остана! И всяко момиче
своят чакан любим... ще прегърне!
Павлина Соколова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Соколова Все права защищены
