19 февр. 2025 г., 11:09 2025-02-19T12:37:14+02:00

Предпролетно

Поэзия » Любовная, Другая

373 0 9

Ти си съвършената, зелена трева
осолена с безброй маргаритки..
Разпилявам костите на сърцето си в леглото ти,
а всяко утро дрънчи като консервена кутия

вързана за опашката на котка.
Ти си сладкото от смокини на душата ми...
Маслинките на очите ти потъват в коктейлите ми,
а в гънките на паметта ми все още

сънено се протяга твоето име.
Разплачи отново всички снежни човеци и дай ми да пия..
Оставям ти кървави следи след убийството на черен кон...
и залепвам с устни пеперудени крилца
по изгризаните ти до дъно нокти.
Твоята улика съм. Любов.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

AnabeII (Анахид Демирова)

Благодаря, Констанс! Интересен ъгъл е уловило кривото огледало с връзката, която правите между цитата си и моята творба!

2025-02-19T15:06:35+02:00
palenka (П Антонова)

"Когато ток удари как'Сийка по ръката,
омекнаха й като незряло сирене краката
и като консервена кутия задрънча главата"
По Чудомир някъде от нета

2025-02-19T15:01:13+02:00
Konstance (Констанс)

Интригуващи метафори, които още повече ми харесаха, след като прочетох коментарите по-долу.

2025-02-19T14:56:24+02:00
AnabeII (Анахид Демирова)

След разлагането на човешкото тяло, включително и на сърцето, което преминава през трите фази на хипостаза, стаза и имбибиция, остават само костите. Сега... само да не вземете да ми кажете, че сърцето няма кости...

2025-02-19T14:53:52+02:00
palenka (П Антонова)

"костите на сърцето"? "Косите на сърцето" би било по романтично 😀

2025-02-19T14:44:16+02:00