Предпролетно

19 февр. 2025 г., 11:09 месяц назад

Поэзия » Любовная, Другая

5.0 (1)

186 0 9

Ти си съвършената, зелена трева
осолена с безброй маргаритки..
Разпилявам костите на сърцето си в леглото ти,
а всяко утро дрънчи като консервена кутия
вързана за опашката на котка.
Ти си сладкото от смокини на душата ми...
Маслинките на очите ти потъват в коктейлите ми,
а в гънките на паметта ми все още
сънено се протяга твоето име.
Разплачи отново всички снежни човеци и дай ми да пия..
Оставям ти кървави следи след убийството на черен кон...
и залепвам с устни пеперудени крилца ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Двете
Падение и Спасение

В строках я переплету жизнь Пацан пошёл, путь в темноте В нем поселилась харизма спотыкаюсь в время ...
***

Бежать, сбежать по закоулкам памяти от себя, от всех, от воспоминаний. От жизни ждав чего-то, не дож...
Бэ О Гэ

Холодеет от минус двух до двадцати, колит в груди.. Может, мне доктора обмануть? - Как твоё сердце –...

Ещё произведения »