Senni (Силвия)
162 1968
25 янв. 2008 г., 07:09

Представа 

  Поэзия » Философская
596 0 16

Слънцето си ляга уморено,

във очите ми се приютява.

Там вълни солени го обливат

и му обещават сън в омая.

 

 

Сутрин Слънцето от тях изплува -

натежало от надежда - поглед с доброта.

Толкова пречистено и страстно,

че залива ме със светлина.

 

 

Същите очи то озарява,

погледа променя през деня,

дава ми то новата премяна,

сътворена е от топлина.

 

 

Слънцето - замислям се за него -

то с лъчи разпръсква тъмнината,

за да легне вечер уморено,

скланяйки на рамото главата.

 

 

 

 

© Силвия Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??