Представа
Слънцето си ляга уморено,
във очите ми се приютява.
Там вълни солени го обливат
и му обещават сън в омая.
Сутрин Слънцето от тях изплува -
натежало от надежда - поглед с доброта.
Толкова пречистено и страстно,
че залива ме със светлина.
Същите очи то озарява,
погледа променя през деня,
дава ми то новата премяна,
сътворена е от топлина.
Слънцето - замислям се за него -
то с лъчи разпръсква тъмнината,
за да легне вечер уморено,
скланяйки на рамото главата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Всички права запазени
