Senni (Силвия)
162 1968
25.01.2008 г., 7:09 ч.

Представа 

  Поезия » Философска
555 0 16

Слънцето си ляга уморено,

във очите ми се приютява.

Там вълни солени го обливат

и му обещават сън в омая.

 

 

Сутрин Слънцето от тях изплува -

натежало от надежда - поглед с доброта.

Толкова пречистено и страстно,

че залива ме със светлина.

 

 

Същите очи то озарява,

погледа променя през деня,

дава ми то новата премяна,

сътворена е от топлина.

 

 

Слънцето - замислям се за него -

то с лъчи разпръсква тъмнината,

за да легне вечер уморено,

скланяйки на рамото главата.

 

 

 

 

© Силвия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??