25 ene 2008, 7:09

Представа 

  Poesía » Filosófica
627 0 16
Слънцето си ляга уморено,
във очите ми се приютява.
Там вълни солени го обливат
и му обещават сън в омая.
Сутрин Слънцето от тях изплува -
натежало от надежда - поглед с доброта.
Толкова пречистено и страстно,
че залива ме със светлина.
Същите очи то озарява,
погледа променя през деня,
дава ми то новата премяна,
сътворена е от топлина. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??