Jan 25, 2008, 7:09 AM

Представа 

  Poetry » Phylosophy
641 0 16
Слънцето си ляга уморено,
във очите ми се приютява.
Там вълни солени го обливат
и му обещават сън в омая.
Сутрин Слънцето от тях изплува -
натежало от надежда - поглед с доброта.
Толкова пречистено и страстно,
че залива ме със светлина.
Същите очи то озарява,
погледа променя през деня,
дава ми то новата премяна,
сътворена е от топлина. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия All rights reserved.

Random works
: ??:??