Слънцето си ляга уморено,
във очите ми се приютява.
Там вълни солени го обливат
и му обещават сън в омая.
Сутрин Слънцето от тях изплува -
натежало от надежда - поглед с доброта.
Толкова пречистено и страстно,
че залива ме със светлина.
Същите очи то озарява,
погледа променя през деня,
дава ми то новата премяна,
сътворена е от топлина.
Слънцето - замислям се за него -
то с лъчи разпръсква тъмнината,
за да легне вечер уморено,
скланяйки на рамото главата.
© Силвия All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
