Слънцето си ляга уморено,
във очите ми се приютява.
Там вълни солени го обливат
и му обещават сън в омая.
Сутрин Слънцето от тях изплува -
натежало от надежда - поглед с доброта.
Толкова пречистено и страстно,
че залива ме със светлина.
Същите очи то озарява,
погледа променя през деня,
дава ми то новата премяна,
сътворена е от топлина.
Слънцето - замислям се за него -
то с лъчи разпръсква тъмнината,
за да легне вечер уморено,
скланяйки на рамото главата.
© Силвия All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
