Любовта беше непринудена, беше лудост,
скубеща чорлавите си коси в ъгъла на стаята.
Като преляла чаша кафе и оставила не капки,
а тъмни кръгове върху мръсно белите листи,
сега празни, а преди недостатъчни да ни съберат.
Късно е до безнадеждност, а започна представлението,
костюмирано, с лъскави обувки, с бляскави витрини,
от които с алчни очи гледат скъпоценни пръстени
и букети от съвършено подкастрени, като игли, рози,
но няма място за изтъркани предложения. Няма.
A и правостоящите ни освиркаха за това,
че не виждат да сме истински. Да си тръгваме... ...