11 июн. 2020 г., 00:36

Представление

1.4K 3 3

Добър вечер дами, кавалери!
Добре дошли, удобно настанете се.
Ще ви представя уникално зрелище,
повеселете се и замислете се.

 

Вижте там - палячото във ъгъла,
щастливецът с усмивка на лицето.
Той просяк е, но днес наех го,
да е палячо от сега до десет.

 

А това е Атина Палада!
Къде такава хубост сте видяли?!
Но всъщност е забравено сираче,
едва ли утре бихте го познали.

 

Пред вас е крал Артур със свойта свита,
в железните доспехи са прекрасни.
Наех ги от затвор на дневен договор,
със уговорка, че не са опасни.

 

Когато рецитират монолозите,
ще бъдете доволни от видяното.
Чудесни са в измислените образи,
но кой от вас ще проумее драмата?!

 

Когато представлението свърши,
те всички ще излязат от одеждите.
И ще застанат истински пред вас,
изгубили и вяра, и надеждите.

 

Та питам се, ще имате ли смелост
и вие гримовете да изтриете?!
Едва ли! Ако истински се видите,
сигурно сами ще се избиете.

 

Театърът започна, скъпи гости!
Щастливият палячо е на сцената.
В реалният живот е оцелявал,
че бил е гладиатор на "арената".

 

Но в тази маскарадна атмосфера,
присъща на готическа обител,
ми става все по-трудно разбираемо
кой всъщност е актьор, и кой е зрител.

 

Nicky

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...