Добър вечер дами, кавалери!
Добре дошли, удобно настанете се.
Ще ви представя уникално зрелище,
повеселете се и замислете се.

Вижте там - палячото във ъгъла,
щастливецът с усмивка на лицето.
Той просяк е, но днес наех го,
да е палячо от сега до десет.

А това е Атина Палада!
Къде такава хубост сте видяли?!
Но всъщност е забравено сираче,
едва ли утре бихте го познали.

Пред вас е крал Артур със свойта свита,
в железните доспехи са прекрасни.
Наех ги от затвор на дневен договор,
със уговорка, че не са опасни.

Когато рецитират монолозите,
ще бъдете доволни от видяното.
Чудесни са в измислените образи,
но кой от вас ще проумее драмата?!

Когато представлението свърши,
те всички ще излязат от одеждите.
И ще застанат истински пред вас,
изгубили и вяра, и надеждите.

Та питам се, ще имате ли смелост
и вие гримовете да изтриете?!
Едва ли! Ако истински се видите,
сигурно сами ще се избиете.

Театърът започна, скъпи гости!
Щастливият палячо е на сцената.
В реалният живот е оцелявал,
че бил е гладиатор на "арената".

Но в тази маскарадна атмосфера,
присъща на готическа обител,
ми става все по-трудно разбираемо
кой всъщност е актьор, и кой е зрител.

Nicky