11.06.2020 г., 0:36

Представление

1.3K 3 3

Добър вечер дами, кавалери!
Добре дошли, удобно настанете се.
Ще ви представя уникално зрелище,
повеселете се и замислете се.

 

Вижте там - палячото във ъгъла,
щастливецът с усмивка на лицето.
Той просяк е, но днес наех го,
да е палячо от сега до десет.

 

А това е Атина Палада!
Къде такава хубост сте видяли?!
Но всъщност е забравено сираче,
едва ли утре бихте го познали.

 

Пред вас е крал Артур със свойта свита,
в железните доспехи са прекрасни.
Наех ги от затвор на дневен договор,
със уговорка, че не са опасни.

 

Когато рецитират монолозите,
ще бъдете доволни от видяното.
Чудесни са в измислените образи,
но кой от вас ще проумее драмата?!

 

Когато представлението свърши,
те всички ще излязат от одеждите.
И ще застанат истински пред вас,
изгубили и вяра, и надеждите.

 

Та питам се, ще имате ли смелост
и вие гримовете да изтриете?!
Едва ли! Ако истински се видите,
сигурно сами ще се избиете.

 

Театърът започна, скъпи гости!
Щастливият палячо е на сцената.
В реалният живот е оцелявал,
че бил е гладиатор на "арената".

 

Но в тази маскарадна атмосфера,
присъща на готическа обител,
ми става все по-трудно разбираемо
кой всъщност е актьор, и кой е зрител.

 

Nicky

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...