mihri61 (Милко Христов)
506 1185
12 апр. 2012 г., 22:27

Предвеликденска кахексия * 

  Поэзия » Философская
1101 0 4

Сега въря през долината на канцерогенните черва

към задната врата на съня.

Смъртта е засищане,

а Животът е глад.

Керванът на стрелките се отдалечава,

пресъхва времето,

плъхове последни бягат от камбаните пробити.

Ангели изпиват своята тревожност

и замезват със духовно недохранване.

Кръчмарят не приема сълзи за разплащане,

нито монети от продажбата на плащеници.

В дискоса ми от илюзии подрънква ресто -

восък от неродените...

 

 

* кахексия - крайна степен на изтощение на организма, рязко измършавяване, наблюдавано при тежки хронични заболявания, особено злокачествени тумори

© Милко Христов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • харесва ми! поздрав!
  • Милко... не коментират гузните, изплашени от болката, която ти така невероятно добре си пресъздал в стиха си.
    Кръчмарят... кръчмарят...
    Като взриз е този стих... жив и превзема съзнанието!
  • Кръчмарят не приема сълзи за разплащане,
    нито монети от продажбата на плащеници.
    В дискоса ми от илюзии подрънква ресто -
    восък от неродените...

    Mилко, чрез болката човек се чувства жив, братле...Поздрав!
  • Сам виждаш - двайсет посещение и нито един коментар. Болката не се коментира...
Предложения
: ??:??