12 апр. 2012 г., 22:27

Предвеликденска кахексия *

1.3K 0 4

Сега въря през долината на канцерогенните черва

към задната врата на съня.

Смъртта е засищане,

а Животът е глад.

Керванът на стрелките се отдалечава,

пресъхва времето,

плъхове последни бягат от камбаните пробити.

Ангели изпиват своята тревожност

и замезват със духовно недохранване.

Кръчмарят не приема сълзи за разплащане,

нито монети от продажбата на плащеници.

В дискоса ми от илюзии подрънква ресто -

восък от неродените...

 

 

* кахексия - крайна степен на изтощение на организма, рязко измършавяване, наблюдавано при тежки хронични заболявания, особено злокачествени тумори

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милко Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • харесва ми! поздрав!
  • Милко... не коментират гузните, изплашени от болката, която ти така невероятно добре си пресъздал в стиха си.
    Кръчмарят... кръчмарят...
    Като взриз е този стих... жив и превзема съзнанието!
  • Кръчмарят не приема сълзи за разплащане,
    нито монети от продажбата на плащеници.
    В дискоса ми от илюзии подрънква ресто -
    восък от неродените...

    Mилко, чрез болката човек се чувства жив, братле...Поздрав!
  • Сам виждаш - двайсет посещение и нито един коментар. Болката не се коментира...

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...