Предвеликденска кахексия *

12.04.2012 г., 22:27 ч.

Поезия » Философска

1105 0 4

Сега въря през долината на канцерогенните черва

към задната врата на съня.

Смъртта е засищане,

а Животът е глад.

Керванът на стрелките се отдалечава,

пресъхва времето,

плъхове последни бягат от камбаните пробити.

Ангели изпиват своята тревожност

и замезват със духовно недохранване.

Кръчмарят не приема сълзи за разплащане,

нито монети от продажбата на плащеници.

В дискоса ми от илюзии подрънква ресто -

восък от неродените...

* кахексия - крайна степен на изтощение на организма, рязко измършавяване, наблюдавано при тежки хронични заболявания, особено злокачествени тумори

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

ghibli (Гибли)

2012-04-13T22:48:24+03:00

харесва ми! поздрав!
Ена (Елена Гоцева)

2012-04-13T20:50:12+03:00

Милко... не коментират гузните, изплашени от болката, която ти така невероятно добре си пресъздал в стиха си.
Кръчмарят... кръчмарят...
Като взриз е този стих... жив и превзема съзнанието!
Barona38 (Ивайло Терзийски)

2012-04-13T19:20:26+03:00

Кръчмарят не приема сълзи за разплащане,
нито монети от продажбата на плащеници.
В дискоса ми от илюзии подрънква ресто -
восък от неродените...

Mилко, чрез болката човек се чувства жив, братле...Поздрав!
severianin (Валентин Чернев)

2012-04-13T19:14:42+03:00

Сам виждаш - двайсет посещение и нито един коментар. Болката не се коментира...