12.04.2012 г., 22:27

Предвеликденска кахексия *

1.3K 0 4

Сега въря през долината на канцерогенните черва

към задната врата на съня.

Смъртта е засищане,

а Животът е глад.

Керванът на стрелките се отдалечава,

пресъхва времето,

плъхове последни бягат от камбаните пробити.

Ангели изпиват своята тревожност

и замезват със духовно недохранване.

Кръчмарят не приема сълзи за разплащане,

нито монети от продажбата на плащеници.

В дискоса ми от илюзии подрънква ресто -

восък от неродените...

 

 

* кахексия - крайна степен на изтощение на организма, рязко измършавяване, наблюдавано при тежки хронични заболявания, особено злокачествени тумори

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милко Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • харесва ми! поздрав!
  • Милко... не коментират гузните, изплашени от болката, която ти така невероятно добре си пресъздал в стиха си.
    Кръчмарят... кръчмарят...
    Като взриз е този стих... жив и превзема съзнанието!
  • Кръчмарят не приема сълзи за разплащане,
    нито монети от продажбата на плащеници.
    В дискоса ми от илюзии подрънква ресто -
    восък от неродените...

    Mилко, чрез болката човек се чувства жив, братле...Поздрав!
  • Сам виждаш - двайсет посещение и нито един коментар. Болката не се коментира...

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...