Предвеликденска кахексия *

Apr 12, 2012, 10:27 PM

Poetry » Phylosophy

1102 0 4

Сега въря през долината на канцерогенните черва

към задната врата на съня.

Смъртта е засищане,

а Животът е глад.

Керванът на стрелките се отдалечава,

пресъхва времето,

плъхове последни бягат от камбаните пробити.

Ангели изпиват своята тревожност

и замезват със духовно недохранване.

Кръчмарят не приема сълзи за разплащане,

нито монети от продажбата на плащеници.

В дискоса ми от илюзии подрънква ресто -

восък от неродените...

* кахексия - крайна степен на изтощение на организма, рязко измършавяване, наблюдавано при тежки хронични заболявания, особено злокачествени тумори

Please sign in with your account so you can comment and vote.

ghibli (Гибли)

2012-04-13T22:48:24+03:00

харесва ми! поздрав!
Ена (Елена Гоцева)

2012-04-13T20:50:12+03:00

Милко... не коментират гузните, изплашени от болката, която ти така невероятно добре си пресъздал в стиха си.
Кръчмарят... кръчмарят...
Като взриз е този стих... жив и превзема съзнанието!
Barona38 (Ивайло Терзийски)

2012-04-13T19:20:26+03:00

Кръчмарят не приема сълзи за разплащане,
нито монети от продажбата на плащеници.
В дискоса ми от илюзии подрънква ресто -
восък от неродените...

Mилко, чрез болката човек се чувства жив, братле...Поздрав!
severianin (Валентин Чернев)

2012-04-13T19:14:42+03:00

Сам виждаш - двайсет посещение и нито един коментар. Болката не се коментира...