25 окт. 2013 г., 10:48

Предзимно 

  Поэзия
565 0 14

Духна вятърът, падна листо,

мисълта ми до кокал изтръпна,

във окото ми влезе стъкло

и ципът на душата си дръпнах

 

чак догоре - до последния край.

Влязох вече във другата роля...

Пия коняка си с чай. И без чай.

Но за въгленче никак не моля.

 

Всяка обич и смях натроших

и раздадох на чуждите хора.

Не забравих, но всичко простих -

само толкова мога да сторя.

 

Ще отпраша в някой следващ сезон

и без намек дори да се върна,

без да имам чадър за подслон,

а пък ти - смелостта с мен да тръгнеш.

© Миглена Цветкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??