Предзимно
Духна вятърът, падна листо,
мисълта ми до кокал изтръпна,
във окото ми влезе стъкло
и ципът на душата си дръпнах
чак догоре - до последния край.
Влязох вече във другата роля...
Пия коняка си с чай. И без чай.
Но за въгленче никак не моля.
Всяка обич и смях натроших
и раздадох на чуждите хора.
Не забравих, но всичко простих -
само толкова мога да сторя.
Ще отпраша в някой следващ сезон
и без намек дори да се върна,
без да имам чадър за подслон,
а пък ти - смелостта с мен да тръгнеш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Цветкова Всички права запазени
