Предзимно
Бърза вятърът, къса букети,
да дари сетен път есента.
Леден дъжд по косите ѝ свети,
ситни бисери. Плач в песента.
Хризантемите бели – от восък,
и листата – от златен варак...
А от утре светът ще е плосък,
с диря заешка в първия сняг.
Есента, посреднощ ще си иде,
в час от тръпно очакване глух.
Зима бяла къделя заприда...
Шал изплита от сребърен пух.
И проплакват дърветата голи,
скреж по жиците – сън и мечта,
а врабчето безмълвно се моли
да дочака април, пролетта...
И повтарям след него, унесен,
на молитвата тъжния зов.
Тихо тръгва си късната есен,
иде зима, сезон за любов...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
