Предзимно
Бърза вятърът, къса букети,
да дари сетен път есента.
Леден дъжд по косите ѝ свети,
ситни бисери. Плач в песента.
Хризантемите бели – от восък,
и листата – от златен варак...
А от утре светът ще е плосък,
с диря заешка в първия сняг.
Есента, посреднощ ще си иде,
в час от тръпно очакване глух.
Зима бяла къделя заприда...
Шал изплита от сребърен пух.
И проплакват дърветата голи,
скреж по жиците – сън и мечта,
а врабчето безмълвно се моли
да дочака април, пролетта...
И повтарям след него, унесен,
на молитвата тъжния зов.
Тихо тръгва си късната есен,
иде зима, сезон за любов...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
