Patrizzia (Надежда Ангелова)
2043 18072
30.11.2019 г., 12:26 ч.  

Предзимно 

  Поезия » Пейзажна
809 10 8

Бърза вятърът, къса букети,
да дари сетен път есента.
Леден дъжд по косите ѝ свети,
ситни бисери. Плач в песента.

Хризантемите бели – от восък,
и листата – от златен варак...
А от утре светът ще е плосък,
с диря заешка в първия сняг.

Есента, посреднощ ще си иде,
в час от тръпно очакване глух.
Зима бяла къделя заприда...
Шал изплита от сребърен пух.

И проплакват дърветата голи,
скреж по жиците – сън и мечта,
а врабчето безмълвно се моли
да дочака април, пролетта...

 

И повтарям след него, унесен,
на молитвата тъжния зов.
Тихо тръгва си късната есен,
иде зима, сезон за любов...

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??