24 февр. 2024 г., 12:05

Преглътната сълза

431 0 0

От всеки взех по нещо в сърцето
и дадох по нещо от мен.
Дори да звучи тъй нелепо
прозрях всеки поглед и ден.

 

Пресявах  отпор и сърдечност,
прелиствах каприз и кураж.
Докосвах  и злоба и нежност,
но пазих прилежния страж.

 

Търпях безсърдечни протести,
запалени с важност слова,
а тези безпочвени вести
сковаха една свобода.

 

Успях да преглътна сълзата
и гордо да вдигна глава,
защото гласът на съдбата
изрича заветни слова...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наташа Басарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...