24 февр. 2024 г., 12:05

Преглътната сълза

427 0 0

От всеки взех по нещо в сърцето
и дадох по нещо от мен.
Дори да звучи тъй нелепо
прозрях всеки поглед и ден.

 

Пресявах  отпор и сърдечност,
прелиствах каприз и кураж.
Докосвах  и злоба и нежност,
но пазих прилежния страж.

 

Търпях безсърдечни протести,
запалени с важност слова,
а тези безпочвени вести
сковаха една свобода.

 

Успях да преглътна сълзата
и гордо да вдигна глава,
защото гласът на съдбата
изрича заветни слова...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наташа Басарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...