24.02.2024 г., 12:05

Преглътната сълза

424 0 0

От всеки взех по нещо в сърцето
и дадох по нещо от мен.
Дори да звучи тъй нелепо
прозрях всеки поглед и ден.

 

Пресявах  отпор и сърдечност,
прелиствах каприз и кураж.
Докосвах  и злоба и нежност,
но пазих прилежния страж.

 

Търпях безсърдечни протести,
запалени с важност слова,
а тези безпочвени вести
сковаха една свобода.

 

Успях да преглътна сълзата
и гордо да вдигна глава,
защото гласът на съдбата
изрича заветни слова...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наташа Басарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...