Прегръдка
Ръка подай! Но не една. А двете!
И в силния им обръч приюти ме!
Гърбът ти да прогони с ветровете
страха от приближаващата зима.
Стопи с усмивка болката, родена
от нежност, разпилявана напусто.
Не се заключвай! А повярвай в мене!
В магията на топлите ми устни.
Не си отивай, без да си докоснал
загадката на моята природа.
Аз мога много дълго да те нося
в сърцето си. И пак да си свободен!
Но...
стъпвай тихо. Толкова е крехка
възкръсналата жажда за интимност!
Хвърли на пода старите си дрехи!
Не казвай нищо. Просто - прегърни ме!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бианка Габровска Все права защищены
