Aug 22, 2008, 10:57 AM

Прегръдка

  Poetry » Love
1.3K 0 25

Ръка подай! Но не една. А двете!
И в силния им обръч приюти ме!
Гърбът ти да прогони с ветровете
страха от приближаващата зима.


Стопи с усмивка болката, родена
от нежност, разпилявана напусто.
Не се заключвай! А повярвай в мене!
В магията на топлите ми устни.


Не си отивай, без да си докоснал
загадката на моята природа.
Аз мога много дълго да те нося
в сърцето си. И пак да си свободен!


Но...
стъпвай тихо. Толкова е крехка
възкръсналата жажда за интимност!
Хвърли на пода старите си дрехи!
Не казвай нищо. Просто - прегърни ме!


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бианка Габровска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...