Прегръдка
630
0
0
Ще ме прегърнеш - вълшебно меко,
ще ме докоснеш тънко -
паяжина от любов
край мен ще оплетеш.
В безкрайното мълчание
ще чуя мисли,
ще нарисувам думи...
В безплътната магия,
наречена обичане
изплитам мойто вричане
и повече не ми е нужно нищо.
Изтлявам под тъмната ти длан,
в зеленото на твоите очи умирам,
събуждам се отново, когато боса
в сънищата си към теб вървя...
А вече утрото отметна
пердето на нощта - наяве или пък насън
вълшебно-меко ме прегърна
и мислите ти чух в безкрайното мълчание?
Наяве и насън е нашето обичане и вричане.
И нашето живеене - наяве и насън...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мая Тинчева Все права защищены
