7 июл. 2013 г., 00:05

Прегръдка

628 0 0

Ще ме прегърнеш - вълшебно меко,

ще ме докоснеш тънко -

паяжина от любов

край мен ще оплетеш.

В безкрайното мълчание

ще чуя мисли,

ще нарисувам думи...

В безплътната магия,

наречена обичане

изплитам мойто вричане

и повече не ми е нужно нищо.

Изтлявам под тъмната ти длан,

в зеленото на твоите очи умирам,

събуждам се отново, когато боса

в сънищата си към теб вървя...

А вече утрото отметна

пердето на нощта - наяве или пък насън

вълшебно-меко ме прегърна

и мислите ти чух в безкрайното мълчание?

Наяве и насън е нашето обичане и вричане.

И нашето живеене - наяве и насън...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Тинчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...