izbezkraq (С.Г.)
2 4
18 авг. 2022 г., 07:24

Прегръдка 

  Поэзия
375 0 2

Усетих как душата ми политва,

да си тръгне искаше без време. 

С последни сили и молитва 

повиках Бог, за да я върне в мене. 

 

Чу Той стона ѝ горещ, 

стигнал чак до небесата. 

Слезе в дяволската пещ –

издърпа я нагоре към Земята. 

 

– Кой си ти? Пусни ме –

попита тя, разплака се горчиво. 

Тогава Той повика я по име 

и цяла я събра грижливо. 

 

Преродена, най накрая взе си глътка 

въздух и отново се разплака.

С признателност за топлата прегръдка,

спасила я безкористно от мрака. 

 

 

 

 

 

© С.Г. Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Това, което душата премълчава »

35 место

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря Ви, pastirkanaswetulki .
    Житейският мрак е най -прекрасната възможност за осъществяване на тази връзка. Но както всичко друго и това се случва с времето си-когато душата е подготвена. Дотогава мисля,че да -усеща,но съзнанието отхвърля,което е напълно нормално и такива хора не трябва да бъдат упреквани.
  • Замислям се дали всеки може да усети какво прави за душата му Създателят. Отговорът ми не може да бъде категоричен, но тези души, които са осъществили възка с Бога по-лесно ще излязат от житейския мрак, защото неговата прегръдка ги прави по-силни.
    Добре дошла сред нас! Успех ти желая!
Предложения
: ??:??