18.08.2022 г., 7:24

Прегръдка

950 0 2

Усетих как душата ми политва,

да си тръгне искаше без време. 

С последни сили и молитва 

повиках Бог, за да я върне в мене. 

 

Чу Той стона ѝ горещ, 

стигнал чак до небесата. 

Слезе в дяволската пещ –

издърпа я нагоре към Земята. 

 

– Кой си ти? Пусни ме –

попита тя, разплака се горчиво. 

Тогава Той повика я по име 

и цяла я събра грижливо. 

 

Преродена, най накрая взе си глътка 

въздух и отново се разплака.

С признателност за топлата прегръдка,

спасила я безкористно от мрака. 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© С.Г. Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

35 място

Коментари

Коментари

  • Благодаря Ви, pastirkanaswetulki .
    Житейският мрак е най -прекрасната възможност за осъществяване на тази връзка. Но както всичко друго и това се случва с времето си-когато душата е подготвена. Дотогава мисля,че да -усеща,но съзнанието отхвърля,което е напълно нормално и такива хора не трябва да бъдат упреквани.
  • Замислям се дали всеки може да усети какво прави за душата му Създателят. Отговорът ми не може да бъде категоричен, но тези души, които са осъществили възка с Бога по-лесно ще излязат от житейския мрак, защото неговата прегръдка ги прави по-силни.
    Добре дошла сред нас! Успех ти желая!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...