Прегръдка
Усетих как душата ми политва,
да си тръгне искаше без време.
С последни сили и молитва
повиках Бог, за да я върне в мене.
Чу Той стона ѝ горещ,
стигнал чак до небесата.
Слезе в дяволската пещ –
издърпа я нагоре към Земята.
– Кой си ти? Пусни ме –
попита тя, разплака се горчиво.
Тогава Той повика я по име
и цяла я събра грижливо.
Преродена, най накрая взе си глътка
въздух и отново се разплака.
С признателност за топлата прегръдка,
спасила я безкористно от мрака.
© С.Г. All rights reserved.
