Прегръдка от въпроси
От вятъра ли гаснеха звездите
или сълзите звезден цвят промиват?
Небето гледам, себе си разпитвам.
Луната от незнание се скрива.
А гълъбеят двете ми зеници
в гнездата си прегърнали въпроса.
Небето пак до черно се съблича
и отговора е подминат просяк.
Поглъща ме до свършек голотата
и безтегловен себе си загубвам.
Ухапан от настръхналият вятър,
изгасването като песен чувам.
Превръщам се в парче от чернотата
от блясъка ми и прашинка няма...
Отровена надеждата в звездата
изгася разгорелият и пламък.
Въпроса ми без отговор остава.
Небето е жалейка във всемира.
Вятърът засилва мойта драма,
кълве от мене и не ме разбира...
или сълзите звезден цвят промиват?
Небето гледам, себе си разпитвам.
Луната от незнание се скрива.
А гълъбеят двете ми зеници
в гнездата си прегърнали въпроса.
Небето пак до черно се съблича
и отговора е подминат просяк.
Поглъща ме до свършек голотата
и безтегловен себе си загубвам.
Ухапан от настръхналият вятър,
изгасването като песен чувам.
Превръщам се в парче от чернотата
от блясъка ми и прашинка няма...
Отровена надеждата в звездата
изгася разгорелият и пламък.
Въпроса ми без отговор остава.
Небето е жалейка във всемира.
Вятърът засилва мойта драма,
кълве от мене и не ме разбира...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
Поздрав за стиха!