valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
15.06.2008 г., 12:33 ч.

Прегръдка от въпроси 

  Поезия » Друга
515 0 5
От вятъра ли гаснеха звездите
или сълзите звезден цвят промиват?
Небето гледам, себе си разпитвам.
Луната от незнание се скрива.

А гълъбеят двете ми зеници
в гнездата си прегърнали въпроса.
Небето пак до черно се съблича
и отговора е подминат просяк.

Поглъща ме до свършек голотата
и безтегловен себе си загубвам.
Ухапан от настръхналият вятър,
изгасването като песен чувам.

Превръщам се в парче от чернотата
от блясъка ми и прашинка няма...
Отровена надеждата в звездата
изгася разгорелият и пламък.

Въпроса ми без отговор остава.
Небето е жалейка във всемира.
Вятърът засилва мойта драма,
кълве от мене и не ме разбира...

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "А гълъбеят двете ми зеници
    в гнездата си прегърнали въпроса.
    Небето пак до черно се съблича
    и отговора е подминат просяк."

    "...Ухапан от настръхналият вятър.."

    Много готин стих!
  • Ветровете себе си разбират -
    търсят свойта вечна свобода,
    отговори тежки не намират
    за въпроса - нечия тъга...
  • Все някой ще разбере!Прегръдката си я бива.Поздрави.
  • Поздравления, Вальо! Внушаваща е прегръдката ти...
  • Ами просто е - намери някой да разбира! Поздрав за стиха!
Предложения
: ??:??