10 дек. 2007 г., 13:41

Прегръдките 

  Поэзия » Другая
816 0 26

Прегръдките понякога спасяват

душите от онази празнота,

която като вълк е озверяла

от взиране във кръглата луна.

Прегръдките с докосване затоплят

измръзналите вопли самота.

Понякога в прегръдките посоки

се раждат. И избухва светлина.

Прегръдките невидимо лекуват

ранените от болка и тъга.

Те стигат до сърцата ни без думи

и носят чудотворна тишина.

Понякога прегръдките даряват

Любов и вседостигащи крила.

Прегръдките навярно приютяват

бездомните в уютна доброта.

Жадувани, прегръдките са глътка

на въздух и живителна вода.

Те път са - към раздяла или връщане.

Споделяне са. Миг на красота.

Прегръдките понякога ни водят

към нови непознати светове

и там затихват всичките тревоги -

в пространството  от четири ръце

Те, влезли във душите ни, напомнят

за майки и бащи, дошли до нас

от онзи свят. И бързат в нощите

да ни прегърнат. Да... Неземна власт

понякога в прегръдките откривам.

Те могат да разчупват ледове.

В тях диша щастие и страшна сила.

И сливат в кръг човек с човек.

© Инна Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??