Прегръдките
Прегръдките понякога спасяват
душите от онази празнота,
която като вълк е озверяла
от взиране във кръглата луна.
Прегръдките с докосване затоплят
измръзналите вопли самота.
Понякога в прегръдките посоки
се раждат. И избухва светлина.
Прегръдките невидимо лекуват
ранените от болка и тъга.
Те стигат до сърцата ни без думи
и носят чудотворна тишина.
Понякога прегръдките даряват
Любов и вседостигащи крила.
Прегръдките навярно приютяват
бездомните в уютна доброта.
Жадувани, прегръдките са глътка
на въздух и живителна вода.
Те път са - към раздяла или връщане.
Споделяне са. Миг на красота.
Прегръдките понякога ни водят
към нови непознати светове
и там затихват всичките тревоги -
в пространството от четири ръце
Те, влезли във душите ни, напомнят
за майки и бащи, дошли до нас
от онзи свят. И бързат в нощите
да ни прегърнат. Да... Неземна власт
понякога в прегръдките откривам.
Те могат да разчупват ледове.
В тях диша щастие и страшна сила.
И сливат в кръг човек с човек.
© Инна All rights reserved.
