i2na (Инна)
145 1101
Dec 10, 2007, 1:41 PM

Прегръдките 

  Poetry » Other
836 0 26

Прегръдките понякога спасяват

душите от онази празнота,

която като вълк е озверяла

от взиране във кръглата луна.

Прегръдките с докосване затоплят

измръзналите вопли самота.

Понякога в прегръдките посоки

се раждат. И избухва светлина.

Прегръдките невидимо лекуват

ранените от болка и тъга.

Те стигат до сърцата ни без думи

и носят чудотворна тишина.

Понякога прегръдките даряват

Любов и вседостигащи крила.

Прегръдките навярно приютяват

бездомните в уютна доброта.

Жадувани, прегръдките са глътка

на въздух и живителна вода.

Те път са - към раздяла или връщане.

Споделяне са. Миг на красота.

Прегръдките понякога ни водят

към нови непознати светове

и там затихват всичките тревоги -

в пространството  от четири ръце

Те, влезли във душите ни, напомнят

за майки и бащи, дошли до нас

от онзи свят. И бързат в нощите

да ни прегърнат. Да... Неземна власт

понякога в прегръдките откривам.

Те могат да разчупват ледове.

В тях диша щастие и страшна сила.

И сливат в кръг човек с човек.

© Инна All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??