2 дек. 2011 г., 06:10

Прегърнах...

1.2K 0 1

Побягнах към морето...

Когато животът ми разби се на пръски.

То ме повика,

синьо, безбрежно, свободно.

Обеща ми любящата си ласка.

Побягнах към моето море,

разтворих криле и потънах...

изпълнена с радост.

Блестяща, безтегловна, волна...

Забравих омраза, обида и болка.

Морето ми беше любовник.

 

Когато сълзите ми капят,

напук на мене,

отивам на плажа.

А там солените пръски измиват онова,

което душата ми иска да каже.

 

Бесняла съм с бурите.

Ревала съм с вълните.

Заривала съм мъката в пясъка.

Танцувала съм под луната.

Целувала съм звездите...

 

Подари ли ми морето щастие?!

Достатъчно е, че отне ми болката.

И днес сутрин, посрещайки изгрева,

омекнал до оранжево,

отразил лицето си пурпурно в спокойното синьо.

Благодаря и се усмихвам,

че морето доведе ме при тебе,

че позволи ми отново да обичам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деси Мандраджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...