2.12.2011 г., 6:10

Прегърнах...

1.2K 0 1

Побягнах към морето...

Когато животът ми разби се на пръски.

То ме повика,

синьо, безбрежно, свободно.

Обеща ми любящата си ласка.

Побягнах към моето море,

разтворих криле и потънах...

изпълнена с радост.

Блестяща, безтегловна, волна...

Забравих омраза, обида и болка.

Морето ми беше любовник.

 

Когато сълзите ми капят,

напук на мене,

отивам на плажа.

А там солените пръски измиват онова,

което душата ми иска да каже.

 

Бесняла съм с бурите.

Ревала съм с вълните.

Заривала съм мъката в пясъка.

Танцувала съм под луната.

Целувала съм звездите...

 

Подари ли ми морето щастие?!

Достатъчно е, че отне ми болката.

И днес сутрин, посрещайки изгрева,

омекнал до оранжево,

отразил лицето си пурпурно в спокойното синьо.

Благодаря и се усмихвам,

че морето доведе ме при тебе,

че позволи ми отново да обичам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деси Мандраджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...