Прегърнах...

Побягнах към морето...

Когато животът ми разби се на пръски.

То ме повика,

синьо, безбрежно, свободно.

Обеща ми любящата си ласка.

Побягнах към моето море,

разтворих криле и потънах...

изпълнена с радост.

Блестяща, безтегловна, волна...

Забравих омраза, обида и болка.

Морето ми беше любовник.

Когато сълзите ми капят,

напук на мене,

отивам на плажа.

А там солените пръски измиват онова,

което душата ми иска да каже.

Бесняла съм с бурите.

Ревала съм с вълните.

Заривала съм мъката в пясъка.

Танцувала съм под луната.

Целувала съм звездите...

Подари ли ми морето щастие?!

Достатъчно е, че отне ми болката.

И днес сутрин, посрещайки изгрева,

омекнал до оранжево,

отразил лицето си пурпурно в спокойното синьо.

Благодаря и се усмихвам,

че морето доведе ме при тебе,

че позволи ми отново да обичам.