23 окт. 2006 г., 23:11

Прегърнах златната зора

1K 0 12

Кафето, тази сутрин си направих,
бях тъжна, капнаха сълзи във чашата.
Надве-натри, цигара си запалих
и прекрачих прага на балкона... 
Видях как първите лъчи пронизаха
небето сиво и тежките мъгли,
а после  в злато оцветиха
блоковете и моите коси...
Небето се пропука в синьо-бяло
и светна като включен полюлей,
заплува розово, така красиво,
сияние, изгряло с идващият ден.
Допих кафето, сълзите си преглътнах.
Усмихнах се на тази красота...
Ръцете си широко в утрото разтворих,
прегърнах златната зора!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Блести от кристалната ти чистота! Красиво изписан стих! блика хармонията на душата ти!
  • разбира се, това съм самата аз!
    Още малко ми трябва...за да бъда себе си.
  • Щастлива си щом можеш от природата и космоса да черпиш сили и вдъхновения! Бъди винаги такава! Чудесна си! Имам какво да науча от твоите стихове!
  • Красиво утро..макар и тъжно начало ...края е обнадеждаващ...Нека всяка твоя тъга тъй бързо се превръща в радост...
  • Важното е,че си преодоляла болката и имаш сили да вървиш напред!
    Поздрави,Джейни!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...