Прегърнах златната зора
Кафето, тази сутрин си направих,
бях тъжна, капнаха сълзи във чашата.
Надве-натри, цигара си запалих
и прекрачих прага на балкона...
Видях как първите лъчи пронизаха
небето сиво и тежките мъгли,
а после в злато оцветиха
блоковете и моите коси...
Небето се пропука в синьо-бяло
и светна като включен полюлей,
заплува розово, така красиво,
сияние, изгряло с идващият ден.
Допих кафето, сълзите си преглътнах.
Усмихнах се на тази красота...
Ръцете си широко в утрото разтворих,
прегърнах златната зора!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
