Oct 23, 2006, 11:11 PM

Прегърнах златната зора

  Poetry
1K 0 12

Кафето, тази сутрин си направих,
бях тъжна, капнаха сълзи във чашата.
Надве-натри, цигара си запалих
и прекрачих прага на балкона... 
Видях как първите лъчи пронизаха
небето сиво и тежките мъгли,
а после  в злато оцветиха
блоковете и моите коси...
Небето се пропука в синьо-бяло
и светна като включен полюлей,
заплува розово, така красиво,
сияние, изгряло с идващият ден.
Допих кафето, сълзите си преглътнах.
Усмихнах се на тази красота...
Ръцете си широко в утрото разтворих,
прегърнах златната зора!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Блести от кристалната ти чистота! Красиво изписан стих! блика хармонията на душата ти!
  • разбира се, това съм самата аз!
    Още малко ми трябва...за да бъда себе си.
  • Щастлива си щом можеш от природата и космоса да черпиш сили и вдъхновения! Бъди винаги такава! Чудесна си! Имам какво да науча от твоите стихове!
  • Красиво утро..макар и тъжно начало ...края е обнадеждаващ...Нека всяка твоя тъга тъй бързо се превръща в радост...
  • Важното е,че си преодоляла болката и имаш сили да вървиш напред!
    Поздрави,Джейни!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...