23 авг. 2011 г., 17:20

Прегърнати страхове

3.1K 0 70
                                                       ЧРД, Нури...

Понеже ангелите ми са слаби,
но бях роден под изгревни звезди:
вървях над бездни, гълтах остри саби,
по гърбовете женски стих редих.

Какво получих? Нищичко назаем,
но в мене блика още синя кръв:
от пир или от битка, всеки знае,
аз никога не съм си тръгвал пръв.

Простил съм вече всяка грешка чужда,
преди на себе си да съм простил.
Вървете си! Аз имам адска нужда
да свърна в крехкия семеен тил...

... да чуя как жена ми, с глас тревожен,
изплаква своя ден поне веднъж.
Прегърнал страховете ù, аз може
да се събудя не по-малко мъж.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайло Терзийски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не ми хареса края на стиха - " оправих го" )))))

    Когато чуя как жена ми с глас тревожен,
    ми изплаква своят ден още веднъж-
    прегърнал страховете ù ноща, аз може,
    да се събудя утре един по-силен мъж.

    Не ми хареса това, че след като лиричният герой казва на жена си, че иска и търси нейната слабост като жена, след това прави обратен завой с последният ред и всичко се връща пак до личните му чувства и его - "не съм по-малко мъж"...
  • Браво!
  • Всеки стига до този момент ... момента на осъзнаване или както аз го наричам "преизчисляване на преоритетите"!!!
    Невероятно е!
  • !!!
  • ..."...може..." !
    последните два реда са всичко!
    и си е точно като за рожден ден
    иначе - с Мая!!!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...