23 ago 2011, 17:20

Прегърнати страхове

3.1K 0 70
                                                       ЧРД, Нури...

Понеже ангелите ми са слаби,
но бях роден под изгревни звезди:
вървях над бездни, гълтах остри саби,
по гърбовете женски стих редих.

Какво получих? Нищичко назаем,
но в мене блика още синя кръв:
от пир или от битка, всеки знае,
аз никога не съм си тръгвал пръв.

Простил съм вече всяка грешка чужда,
преди на себе си да съм простил.
Вървете си! Аз имам адска нужда
да свърна в крехкия семеен тил...

... да чуя как жена ми, с глас тревожен,
изплаква своя ден поне веднъж.
Прегърнал страховете ù, аз може
да се събудя не по-малко мъж.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Терзийски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не ми хареса края на стиха - " оправих го" )))))

    Когато чуя как жена ми с глас тревожен,
    ми изплаква своят ден още веднъж-
    прегърнал страховете ù ноща, аз може,
    да се събудя утре един по-силен мъж.

    Не ми хареса това, че след като лиричният герой казва на жена си, че иска и търси нейната слабост като жена, след това прави обратен завой с последният ред и всичко се връща пак до личните му чувства и его - "не съм по-малко мъж"...
  • Браво!
  • Всеки стига до този момент ... момента на осъзнаване или както аз го наричам "преизчисляване на преоритетите"!!!
    Невероятно е!
  • !!!
  • ..."...може..." !
    последните два реда са всичко!
    и си е точно като за рожден ден
    иначе - с Мая!!!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...