23.08.2011 г., 17:20 ч.

Прегърнати страхове 

  Поезия » Любовна
5.0 / 31
3013 0 70
ЧРД, Нури...
Понеже ангелите ми са слаби,
но бях роден под изгревни звезди:
вървях над бездни, гълтах остри саби,
по гърбовете женски стих редих.
Какво получих? Нищичко назаем,
но в мене блика още синя кръв:
от пир или от битка, всеки знае,
аз никога не съм си тръгвал пръв.
Простил съм вече всяка грешка чужда,
преди на себе си да съм простил.
Вървете си! Аз имам адска нужда ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Терзийски Всички права запазени

Предложения
  • Изморих се да бъда основа, изморих се да нося сама тази тежест. Да нямам опора. Да тежи, да боли, да...
  • Не ме забърквай в твоята история, на мелеща напразно воденица. Любим си. Аз любима на теория, на пра...
  • ЗАД МИГЛИТЕ ГРИМИРАНИ СЪС СИВИ ДНИ Изникваш ти, отломка от потайност, зад миглите гримирани със сиви...

Още произведения »