Прегърнати страхове
ЧРД, Нури...
Понеже ангелите ми са слаби,
но бях роден под изгревни звезди:
вървях над бездни, гълтах остри саби,
по гърбовете женски стих редих.
Какво получих? Нищичко назаем,
но в мене блика още синя кръв:
от пир или от битка, всеки знае,
аз никога не съм си тръгвал пръв.
Простил съм вече всяка грешка чужда,
преди на себе си да съм простил.
Вървете си! Аз имам адска нужда
да свърна в крехкия семеен тил...
... да чуя как жена ми, с глас тревожен,
изплаква своя ден поне веднъж.
Прегърнал страховете ù, аз може
да се събудя не по-малко мъж.
Понеже ангелите ми са слаби,
но бях роден под изгревни звезди:
вървях над бездни, гълтах остри саби,
по гърбовете женски стих редих.
Какво получих? Нищичко назаем,
но в мене блика още синя кръв:
от пир или от битка, всеки знае,
аз никога не съм си тръгвал пръв.
Простил съм вече всяка грешка чужда,
преди на себе си да съм простил.
Вървете си! Аз имам адска нужда
да свърна в крехкия семеен тил...
... да чуя как жена ми, с глас тревожен,
изплаква своя ден поне веднъж.
Прегърнал страховете ù, аз може
да се събудя не по-малко мъж.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
)))))
