Aug 23, 2011, 5:20 PM

Прегърнати страхове

Poetry » Love

3.1K 0 70

ЧРД, Нури...

Понеже ангелите ми са слаби,
но бях роден под изгревни звезди:
вървях над бездни, гълтах остри саби,
по гърбовете женски стих редих.

Какво получих? Нищичко назаем,
но в мене блика още синя кръв:
от пир или от битка, всеки знае,
аз никога не съм си тръгвал пръв.

Простил съм вече всяка грешка чужда,
преди на себе си да съм простил.
Вървете си! Аз имам адска нужда
да свърна в крехкия семеен тил...

... да чуя как жена ми, с глас тревожен,
изплаква своя ден поне веднъж.
Прегърнал страховете ù, аз може
да се събудя не по-малко мъж.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

RisingDea (Цвети Антова)

Не ми хареса края на стиха - " оправих го" )))))

Когато чуя как жена ми с глас тревожен,
ми изплаква своят ден още веднъж-
прегърнал страховете ù ноща, аз може,
да се събудя утре един по-силен мъж.

Не ми хареса това, че след като лиричният герой казва на жена си, че иска и търси нейната слабост като жена, след това прави обратен завой с последният ред и всичко се връща пак до личните му чувства и его - "не съм по-малко мъж"...

2019-03-08T11:58:46+02:00
amnesti (Ники Николов)

Браво!

2012-11-29T10:30:08+02:00
brutalnarealnost (Антоанета Колева)

Всеки стига до този момент ... момента на осъзнаване или както аз го наричам "преизчисляване на преоритетите"!!!
Невероятно е!

2012-01-02T20:08:00+02:00
eva_32 (Ева Корназова)

!!!

2011-09-15T12:04:59+03:00
Paur (Симеон Дончев)

..."...може..." !
последните два реда са всичко!
и си е точно като за рожден ден
иначе - с Мая!!!

2011-09-14T18:23:43+03:00