17 февр. 2017 г., 02:38

Преживяно

523 0 2


             ПРЕЖИВЯНО В БОЛНИЦА                          15.12.2015

        Със болки във ставите,с много съмнения
        отидох на място съвсем непознато.
        Не знаех за хората с чудни умения
        ще вдъхнат ли вяра отново в главата ми.
             Реших да ми режат костта със доверие
             макар и на възраст "четир'сет по две".
             Изгонят ли болката-няма две мнения
             ще бъда по-млада и...малко човек!
        И чудото стана-отличничка бях.
        То..моята лесна бе-малко поспах,
        събудих се нова,даже песен запях.
        Какво се е случило дори не разбрах....
             Екипът си знае със какво се е борил –
             с алергии, кръв" Бе отрицателна"   
             и много ли и колко е здраве изровил,
             но вече съм права и много признателна!
        Професорът строг е, но много коректен
        и същото иска от всички навред.
        И както е с нож във ръката перфектен –
        тъй да цари и във стаите ред...
              Да бъдеш красива сестра медицинска
              награда от Бог е, но дарба същинска   
              човечен да бъдеш,да имаш душа-
              за болните то е от рая балсам!
        А тук тези млади пет дами-богини
        ден и нощ ги делят с нас по равно
        и боцкат без болка с усмивки стерилни,
        зовеш ли ги-тичат към нас незабавно...
              Много,много са топли и нежни
              и са гордост и слава за шефа.
              Той разчита на тях и така неизбежно
              с виртуозен екип да изграждат успеха...
        Санитарки зоват се две дами, а най
        е дълъг денят им да тичат безкрай.
        На тях се дължи хигиена изрядна
        със тях не се чувстваш ни мръсна,ни гладна!
              Да почнеш да ходиш е цяла наука –
              "така се обръщай, това не прави
              главата изправяй, не бързай сполука -
              неправилно ходене много ,много вреди...
       С кинезитерапия и... малко кураж
       и... ето ме права, вървяща добре,
       остана от болката само мираж -
       превърнах се вече в нормален човек!
              Желая на всички да бъдат щастливи,
              много здраве, успехи в живота си личен!
              За дните и нощи, що с нас са делили -
              нека всеки се чувства безкрайно обичан!!
 
              

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирина Филипова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Нека всеки се чувства обичан, Иржи, но нека да е здрав и да не му се налага да изпитва болничните усещания
  • Актуална и наболяла тема си засегнала..Харесах!Желая ти здраве!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...