17.02.2017 г., 2:38

Преживяно

521 0 2


             ПРЕЖИВЯНО В БОЛНИЦА                          15.12.2015

        Със болки във ставите,с много съмнения
        отидох на място съвсем непознато.
        Не знаех за хората с чудни умения
        ще вдъхнат ли вяра отново в главата ми.
             Реших да ми режат костта със доверие
             макар и на възраст "четир'сет по две".
             Изгонят ли болката-няма две мнения
             ще бъда по-млада и...малко човек!
        И чудото стана-отличничка бях.
        То..моята лесна бе-малко поспах,
        събудих се нова,даже песен запях.
        Какво се е случило дори не разбрах....
             Екипът си знае със какво се е борил –
             с алергии, кръв" Бе отрицателна"   
             и много ли и колко е здраве изровил,
             но вече съм права и много признателна!
        Професорът строг е, но много коректен
        и същото иска от всички навред.
        И както е с нож във ръката перфектен –
        тъй да цари и във стаите ред...
              Да бъдеш красива сестра медицинска
              награда от Бог е, но дарба същинска   
              човечен да бъдеш,да имаш душа-
              за болните то е от рая балсам!
        А тук тези млади пет дами-богини
        ден и нощ ги делят с нас по равно
        и боцкат без болка с усмивки стерилни,
        зовеш ли ги-тичат към нас незабавно...
              Много,много са топли и нежни
              и са гордост и слава за шефа.
              Той разчита на тях и така неизбежно
              с виртуозен екип да изграждат успеха...
        Санитарки зоват се две дами, а най
        е дълъг денят им да тичат безкрай.
        На тях се дължи хигиена изрядна
        със тях не се чувстваш ни мръсна,ни гладна!
              Да почнеш да ходиш е цяла наука –
              "така се обръщай, това не прави
              главата изправяй, не бързай сполука -
              неправилно ходене много ,много вреди...
       С кинезитерапия и... малко кураж
       и... ето ме права, вървяща добре,
       остана от болката само мираж -
       превърнах се вече в нормален човек!
              Желая на всички да бъдат щастливи,
              много здраве, успехи в живота си личен!
              За дните и нощи, що с нас са делили -
              нека всеки се чувства безкрайно обичан!!
 
              

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирина Филипова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Нека всеки се чувства обичан, Иржи, но нека да е здрав и да не му се налага да изпитва болничните усещания
  • Актуална и наболяла тема си засегнала..Харесах!Желая ти здраве!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...