3 сент. 2011 г., 15:58

Прекипяло вино

1.7K 0 9
Намачках чувствата
като узряло грозде.
Захвърлих ги
в зимника на душата си.
Ще прекипят,
ще се избистрят,
после
ще пия спомени
от вчера и от някога.
И във капчуците
на свършващото лято
безмълвно
и без звук ще изтекат
две думи,
осем букви,
страстен вятър,
разпалил въглените
в старата ми плът.
А ти ще бъдеш
пак далечно-хубава,
и пак ще бъдеш
шеметно красива.
Ще липсвам
в тази твоя влюбеност...
Погалвам те сега... И си отивам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Найден Найденов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...